| Глава 21 |
1 |
В Давидовите дни стана глад три години наред; и когато Давид се допита до Господа за причината , Господ каза: Поради Саула е и поради кръвожадния му дом, гдето изби гаваонците.
|
2 |
Тогава царят повика гаваонците та им рече: - (а гаваонците не бяха от израилтяните, но от останалите аморейци; и израилтяните бяха им се заклели да ги оставят да живеят , а Саул от ревност към израилтяните и юдейците беше поискал да ги избие) -
|
3 |
Давид, прочее, рече на гаваонците: Що да ви сторя? и с какво да направя умилостивение, за да благословите Господното наследство?
|
4 |
А гаваонците му казаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саула, или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израиля. И той рече: Каквото кажете ще ви сторя.
|
5 |
И те рекоха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал, и който е изхитрувал против нас с цел да бъдем изтребени, така щото да не оставаме в никой от Израилевите предели,
|
6 |
от тях нека ни се дадат седем човека, и ще ги обесим пред Господа в Гавая, града на Саула, Господния избраник. И рече царят: Ще ги предам.
|
7 |
Обаче, царят пожали Мемфивостея, син на Ионатана Сауловия син, поради Господната клетва помежду им, между Давида и Ионатана, Сауловия син.
|
8 |
Но царят взе Армония и Мемфивостея, двамата сина на Ресфа, дъщерята на Аия, когого беше родила на Саула, и петимата сина на Михала Сауловата дъщеря, които беше родила на Адриила, син на меолатянина Верзелай,
|
9 |
та ги предаде в ръцете на гаваонците; и те ги обесиха на бърдото пред Господа. И седмината паднаха заедно, като бяха погубени в първите дни на жътвата, в началото на жътвата на ечемика.
|
10 |
Тогава Ресфа, дъщерята на Аия, взе вретище та си го постла на канарата, и от началото на жътвата до като падна на тях дъжд от небето не оставаше въздушните птици да се допрат до тях денем, нито полските зверове нощем.
|
11 |
И извести се на Давида онова, което стори Ресфа, дъщерята на Аия, Сауловата наложница.
|
12 |
Тогава Давид отиде та взе костите на Саула и костите на сина му Ионатана от мъжете на Явис-галаад, които го бяха грабнали от улицата на Ветасан, гдето ги бяха обесили филистимците в деня, когато филистимците убиха Саула в Гелвуе;
|
13 |
и изнесе от там костите на Саула и костите на сина му Ионатана; събраха и костите на обесените.
|
14 |
И погребаха костите на Саула и на сина му Ионатана в Сила у Вениаминовата земя, в гроба на баща му Кис; и изпълниха всичко, що заповяда царят. След това Бог се умилостиви към земята.
|
15 |
А филистимците пак воюваха против Израиля; и Давид и слугите му с него слязоха та се биха против филистимците; и умори се Давид.
|
16 |
А Исви-венов, който беше от синовете на исполина, чието копие тежеше триста медни сикли , и който беше опасан с нов меч , се надяваше да убие Давида.
|
17 |
Ависей обаче, Саруиният син, му помогна та порази филистимците и го уби. Тогава Давидовите мъже му се заклеха, като рекоха: Ти няма вече да излезеш с нас на бой, да не би да изгасиш светилото на Израиля.
|
18 |
След това, настана пак война с филистимците в Гов, когато хусатецът Сивехай уби Сафа, който беше от синовете на исполина.
|
19 |
И пак настана война с филистимците Гов, когато Елханин, син на витлеемеца Яреорегим уби брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката бе като кросно на тъкач.
|
20 |
Настана пак война в Гет гдето имаше един високоснажен мъж с по шест пръста на ръцете си и по шест пръста на нозете си, двадесет и четири на брой; също и той бе се родил на исполина.
|
21 |
а когато хвърли презрение върху Израиля, Ионатан, син на Давидовия брат Самай, го уби.
|
22 |
Тия четирима бяха се родили на исполина в Гет; и паднаха чрез ръката на Давида и чрез ръката на слугите му.
|