Глава 8

  Тогава Соломон събра при себе си в Ерусалим Израилевите старейшини, и всичките началници на племената, началниците на бащините домове на израилтяните, за да възнесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.  

  И тъй всичките Израилеви мъже се събраха при цар Соломона на празника в месец Етаним, който е седмият месец.  

  А когато дойдоха всичките Израилеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега.  

  Те занесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги занесоха.  

  А цар Соломон и цялото Израилево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега, и жертвуваха овци и говеда, които по множеството си не можеха да се пресметнат или да се изброят.  

  Така свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му, в светилището на дома, в пресветото място, под крилата на херувимите.  

  Защото херувимите бяха с крилата си разперени над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.  

  И върлините се издадоха така щото се виждаха краищата на върлините от светото място пред светилището, но извън не се виждаха; и там са до днес.  

  В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там на Хорив, гдето Господ направи завет с израилтяните, когато бяха излезли от Египетската земя.  

  А щом излязоха свещениците из светилището, облакът изпълни Господния дом;  

  така щото поради облака свещениците на можеха да застанат, за да служат, защото Господната слава изпълни Господния дом.  

  Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак.  

  Аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.  

  После царят обърна лицето си та благоволи цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:  

  Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който извърши с реката Си онова, което говори с устата Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давида, като рече:  

  От деня, когато изведох людете Си Израиля из Египет, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, гдето да се построи дом за да се настани името Ми там; но избрах Давида, за да бъде над людете Ми Израиля.  

  И в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа Израилевия Бог;  

  но Господ рече на баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.  

  Ти, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, кой ще построи дома за името Ми.  

  Господ, прочее, изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говори Господ, построих дома за името на Господа Израилевия Бог.  

  И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който Господ направи с бащите ни, когато ги изведе из Египетската земя.  

  Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и като простря ръцете си към небето рече:  

  Господи Боже Израилев, няма гора на небето или долу на земята бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;  

  Който си изпълнил към слугата Си Давида, баща ми, това, което си му обещал; да! каквото си говорил с устата Си, това си свършил с ръката Си, както се вижда днес.  

  Сега, Господи Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давида, баща ми, онова, което си му обещал, като си рекъл: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мене.  

  Сега, прочее, Боже Израилев, нека се потвърди, моля, словото, което си говорил на слугата Си Давида баща ми.  

  Но Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Ти поберат; колко по-малко тоя дом, който построих!  

  Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молението му, Господи Боже мой, тъй щото да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе,  

  за да бъдат очите Ти, нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казвал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.  

  Слушай молението на слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място да! слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш бивай милостив.  

  Ако съгреши някой на ближния си, и му се наложи клетва за да се закълне, и той дойде та се закълне пред олтара Ти в тоя дом,  

  тогава послушай Ти от небето и подействувай, извърши правосъдие за слугите Си, и осъди беззаконния, така щото да възвърнеш делото му върху главата му, а оправяй праведния като му отдадеш според правдата му.  

  Когато людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че са Ти съгрешили, ако се обърнат към Тебе та изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в тоя дом,  

  тогава Ти послушай от небето, и прости греха на людете Си Израиля, и възвърни ги в земята, която си дал на бащите им.  

  Когато се затвори небето та не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,  

  тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на людете Си Израиля, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на людете Си.  

  Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци, или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им, - каквато и да е язвата, каквато и да е болестта, -  

  тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек, или от всичките Ти люде Израиля, който ще познае всеки раната на своето сърце, и простре ръцете си към тоя дом,  

  Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости и подействувай та въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на целия човешки род),  

  за да Ти се боят през всичкото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.  

  Още за чужденеца, който не е от людете Ти Израиля, но иде от далечна страна, заради Твоето име,  

  (защото ще чуят за великото Ти име, и за Твоята мощна ръка, и за Твоята издигната мишца), - когато дойде та се помоли в тоя дом,  

  Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките люде на света, да Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом, който построих.  

  Ако людете ти излязат на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на Господа като се обърнат към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,  

  тогава послушай от небето молитвата им и защити правото им.  

  Ако Ти съгрешат, (защото няма човек, който да не греши), и Ти се разгневиш на тях та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в неприятелската земя, далеч или близо,  

  все пак, ако дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята на пленителите си, и рекат: Съгрешихме, беззаконстувахме, сторихме неправда,  

  и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги запленили, и Ти се помолят като се обърнат към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,  

  тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молението им, защити правото им,  

  и прости на людете Си, които са Ти съгрешили, всичките им прегрешения, чрез които станаха престъпници против Тебе, и умилостиви към тях пленителите им, за да им покажат милост;  

  защото те са Твои люде и Твое наследство, които си извел из Египет, отсред железарската пещ.  

  Нека прочее, бъдат отворени очите Ти към молението на слугата Ти и към молението на людете Ти Израиля, за да ги слушаш за каквото и да Те призоват;  

  защото Ти, Господи Иеова, си ги отделил от всичките племена на света, за да бъдат Твое наследство, според както говори чрез слугата Си Моисея, когато изведе бащите ни из Египет.  

  И като свърши Соломон да принася цялата тая молитва и това моление към Господа, стана отпред Господния олтар, гдето бе коленичил с ръце прострени към небето.  

  И застана та благослови с висок глас цялото Израилево общество, като каза:  

  Благословен да бъде Господ, Който успокои людете Си Израиля според всичко що е обещал. Не пропадна ни едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисея.  

  Дано бъде Господ наш Бог с нас както е бил с бащите ни, да не ни остави, нито да ни отхвърли!  

  да преклони сърцата ни към себе Си, тъй щото да ходим във всичките Му пътища, и да пазим заповедите, повеленията и съдбите, които е заповядал на бащите ни!  

  И тия мои думи, с които се помолих пред Господа, нека бъдат денем и нощем близо при Господа нашия Бог, за да защищава правото на слугата Си и правото на людете Си Израиля според всекидневната нужда;  

  така щото всичките племена на света да познаят, че Иеова Той е Бог; няма друг.  

  Прочее, вашите сърца нека бъдат съвършени спрямо Господа нашия Бог, за да ходите в повеленията Му и да пазите заповедите Му, както правите днес.  

  Тогава царят и целият Израил с него принесоха жертви пред Господа.  

  За примирителни жертви, които принесе Господу, Соломон пожертвува двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овци. Така царят и всичките израилтяни посветиха Господния дом.  

  В същия ден царят освети средата на двора, който е към лицето на Господния дом; защото там принесе всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси, понеже медният олтар, който бе пред Господа, бе твърде малък, за да побере всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси.  

  По тоя начин Соломон и целият Израил с него, голям събор събран из местностите от прохода на Емат до египетския поток пазеха в онова време празника пред Господа нашия Бог седем дена и седем дена, четиринадесет дена.  

  А на осмия ден разпусна людете: и те благословиха царя, и отидоха си в шатрите си с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което Господ бе показал към слугата Си Давида и към людете Си Израиля.