| Глава 77 |
1 |
(По слав. 76). За първия певец, по Едутуна*, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
|
2 |
В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
|
3 |
Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).
|
4 |
Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
|
5 |
Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
|
6 |
Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
|
7 |
Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
|
8 |
Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
|
9 |
Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).
|
10 |
Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
|
11 |
Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
|
12 |
И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
|
13 |
Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
|
14 |
Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
|
15 |
Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)
|
16 |
Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
|
17 |
Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
|
18 |
Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
|
19 |
През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
|
20 |
Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
|