| Глава 88 |
1 |
(По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева*. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
|
2 |
Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
|
3 |
Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята.
|
4 |
Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
|
5 |
Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
|
6 |
Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
|
7 |
Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).
|
8 |
Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
|
9 |
Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
|
10 |
На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите+ ще станат и ще Те хвалят? (Села).
|
11 |
В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта§ верността Ти?
|
12 |
Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
|
13 |
Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
|
14 |
Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
|
15 |
От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
|
16 |
Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
|
17 |
Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
|
18 |
Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
|