| Глава 90 |
1 |
(По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей*. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
|
2 |
Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
|
3 |
Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
|
4 |
Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
|
5 |
Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
|
6 |
Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
|
7 |
Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
|
8 |
Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
|
9 |
Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
|
10 |
Дните на живота ни са естествено* седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
|
11 |
Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
|
12 |
Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
|
13 |
Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
|
14 |
Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
|
15 |
Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
|
16 |
Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
|
17 |
И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
|