| Глава 104 |
1 |
(По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -
|
2 |
Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
|
3 |
Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
|
4 |
Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
|
5 |
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
|
6 |
Покрил си я с морето* като с дреха; Водите застанаха над планините.
|
7 |
От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
|
8 |
Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
|
9 |
Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
|
10 |
Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
|
11 |
Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
|
12 |
При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
|
13 |
Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
|
14 |
Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
|
15 |
И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
|
16 |
Великолепните+ дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
|
17 |
Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
|
18 |
Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
|
19 |
Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
|
20 |
Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
|
21 |
Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
|
22 |
Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
|
23 |
Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
|
24 |
Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
|
25 |
Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
|
26 |
Там плуват корабите; Там е и чудовището*, което си създал да играе в него.
|
27 |
Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
|
28 |
Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
|
29 |
Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
|
30 |
Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
|
31 |
Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
|
32 |
Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
|
33 |
Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
|
34 |
Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
|
35 |
Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
|