| Глава 142 |
1 |
(По слав. 141). Давидово поучение*. Молитва когато беше в пещерата+. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.
|
2 |
Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изповядвам пред Него.
|
3 |
Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходят.
|
4 |
Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.
|
5 |
Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.
|
6 |
Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.
|
7 |
Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.
|